FinTech, описват бизнес модел, който цели предоставяне на финансови услуги чрез използване на софтуер и модерни технологии
Днес финтех компаниите се конкурират директно с банките в повечето области на финансовия сектор, предлагайки бързи услуги и ефикасни решения на клиентите си. Банките изпитват видими затруднения да поддържат темпото, поставено от новоизлезлите финтех компании по отношение на иновации, поради регулаторни причини и тъй като вътрешните им структури не го позволяват. От друга страна, финтех фирмите са осъзнали от самото начало, че финансови услуги от всякакъв вид – парични преводи, кредитиране, инвестиции, плащания и т.н. – трябва безпроблемно да се интегрират в ежедневния живот на технологично насочените клиенти на XXI век, за да останат актуални в един свят, където бизнесът и частният живот стават все по-дигитализирани.
Най-вече хората, родени в периода между началото на 80-те и края на 90-те години, както и следващите поколения, предпочитат бързи и лесни банкови услуги, вместо ходене до банков клон, срещи с банкови служители или тромави процеси за откриване на банкови сметки и други услуги (при положение, че има стотици примери, където мобилните и цифровите банкови услуги позволяват по-безпроблемен и нестресиращ процес).
Еволюцоята на FinTech
Финансовите технологии съществуват почти толкова дълго, колкото и самата индустрия за финансови услуги. Но след икономическия срив през 2008 г. се наблюдава бързото развитие на тенденция, при която традиционните доставчици на електронна търговия биват изместени от много по-ефективни услуги.
Когато използвате PayPal, Apple Pay, Google Wallet или просто своята кредитна карта, за да направите онлайн покупка, Вие – потребителят, електронният търговец, от когото сте закупили стоката, и банката, стояща зад обмена на парите, заедно се възползвате от удобството на финтех.
Когато големи корпорации купуват или продават акции и банките уреждат сделките с помощта на поверителни транзакции, това отново е пример за FinTech.
И когато използвате интернет, за да намерите най-добрите оферти за ипотечни кредити за мечтания от Вас дом, или пък за да рефинансирате кредита за този, в който вече живеете, това отново е… финтех.
Дефиниция на FinTech
Най-общо казано, концепцията на финтех (финансова технология) може да бъде открита навсякъде, където някакъв вид технология се прилага във финансовите услуги или се използва за подпомагане на компаниите при управлението на финансовите аспекти на техния бизнес (нови софтуери, приложения, процеси и бизнес модели).
Някога разглеждан по-скоро като платформа за крайна обработка на данни, през последните години финтех става по-известен като надеждна база за обработка на цели транзакции от начало до край през интернет чрез „облачни” услуги.
Концепцията на финтех не е нова. Терминът съществува под една или друга форма почти толкова дълго, колкото и самите финансови услуги. След глобалната финансова криза през 2008 г. обаче идеята за финтех става по-популярна. Едновременно със своето развитие, финтех променя формата на търговията, плащанията, инвестициите, управлението на активи, застраховането, работата с ценни документи и дори самите пари (с навлизането на криптовалути от типа на биткойн).
За краткия период от няколко години компаниите, предоставящи финтех, успяват да определят посоката, формата и темпото на промяна на почти всеки подсектор на финансовите услуги. Клиентите на XXI век очакват безпроблемна цифрова обработка, бързо одобрение на заеми и плащания, неангажиращи физическа среща със служител – всички нововъведения, станали популярни благодарение на финтех. И макар тези новости да не доминират напълно индустрията в наши дни, финтех процъфтява и чрез развитието на самостоятелни фирми, и чрез създаването на жизненоважни връзки в стойностната верига на финансовите услуги.
Как финтех може да бъде разрушителен?
Силите, които са променили индустрията на финтех, включват, но със сигурност не се ограничават до:
- Бързото развитие на онлайн пазаруването. То се разширява с бързи темпове за сметка на личното пазаруване и това води до видимото доминиране на онлайн транзакциите.
- Пренасочващ се баланс на силите, който се измества от банките и другите финансови услуги към тези, които притежават клиентски опит. Тенденциозно банките премахват личното обслужване и се обръщат към финтех и други големи технологични компании, за да намерят нови начини за ангажиране на клиенти.
- Нови платформи за търговия, които събират данни, за да създадат агрегиран пазарен поглед, и използват анализи за разкриване на най-новите тенденции.
- Застрахователни продукти, приспособяващи се все повече и повече към клиентите, които от своя страна изискват покритие на конкретни местоположения, употреби и срокове. Това кара застрахователите да събират и анализират допълнителни данни за своите клиенти.
- Изкуствен интелект, който сега играе важна роля в диференцирането на продуктите на финансовите услуги, понеже умело замества сложните човешки дейности.
- Подобряване на процеса на транзакции и мидълуера, като обаче и двете все още са доста скъпи. Това подтиква традиционните фирми за финансови услуги да обмислят партньорства с кредитори на пазара, предлагащи по-лесни финтех решения на проблемите, неизискващи цялостен ремонт на установената инфраструктура.
Нов свят на регулации
След финансовата криза между 2007 и 2009 г. регулаторните органи интензивно притискат по-големите играчи в сектора на финансовите услуги, с цел да позволят на по-малките и по-гъвкави фирми и нововъзникващите компании да придобият тежест в индустрията.
В допълнение, именно компаниите, предлагащи технологии за интеграция, услуги, данни и анализи за банките, са отбелязали значително увеличение на хостинг услугите си в този период.
След като спазването на новите регулаторни мерки довежда само до похарчването на милиарди долари и хиляди часове, пазарът на финансовите услуги обръща вниманието си към въвеждането на нови продукти и услуги в бранша. В някои случаи банките сами стават разработчици на технологии. Но в повечето ситуации секторът на финансовите услуги намира за много по-рационално да възложи технологията на електронно заплащане или работата с клиенти на външна и по-компетентна фирма, отколкото да изгражда технологии самостоятелно.
Например, все по-често банките започват да използват онлайн платформи за ипотечно обслужване, целящи обработка на клиентски сметки. Те се сблъсват с все повече и повече регулаторни проблеми, свързани с обслужването на ипотеки, и за тях става все по-непосилно да се справят, използвайки наличните си вътрешни системи. Именно финансовите разходи и идеята за намаляване на регулаторния риск, свързан с опитите за управление на вътрешните им системи, карат повечето банки да се насочат към външни фирми.
С нарастващия интерес към системите, базирани на услуги за клиенти, технологията става по-стабилна дори когато разходите по прилагането й падат, позволявайки още по-голямото й разпространение.
Експлозията на електронната търговия довежда до създаването на една стабилна екосистема от стартиращи компании, „доставящи технология” на финансовия сектор, търговията на дребно и други индустрии. Макар и по-предпазливо, банките, в частност, изключително бързо приемат нововъведения, от които се очаква да донесат потоци от приходи и сигурна ефективност. Така те търсят помощ при интегрирането на нови технологии в масивните си инфраструктури, като например плащания от равнопоставени партньори.
През последното десетилетие екосистемата на финтех компаниите е нараснала от 10 ключови играчи до повече от 10 000 компании в наши дни. Това, от своя страна, довежда до създаването на нова услуга, по-известна като „ecosystem relationship management”, или ERM.
Съвсем очавано, начинът да се управляват 10 000 доставчици е напълно различен от този, по който се управляват 10 технологични партньори. Огромно предизвикатекство за големите организации в наши дни е да решат как да управляват екосистемата си, съставена от 10 000 доставчици, спрямо 10-те си отношения, които са притежавали преди. За тях не е толкова важен видът на технологията, колкото въпросът: „Какъв тип иновации мога да създам и как да го направя в една екосистема, която е много по-фрагментирана от преди?”.
Банките като доставчици на технологии
Банките също се превръщат в доставчици на технологии, конкурирайки се с платформи като PayPal или Square, а понякога работейки заедно с тях за разработването на общи проекти.
Например, по-рано тази година Early Warning Services LLC. – технологичен доставчик, собственост на Bank of America, BB&T, Capital One, JPMorgan Chase и Wells Fargo, представи своята нова услуга за разплащания „Zelle”. Платформата за услуги се очаква да бъде подкрепена от повече от 30 банки през тази година и ще позволи на 86 милиона клиенти на мобилно банкиране в САЩ да изпращат и получават плащания като алтернатива на паричните средства и чековете.
Така че… финтех фирмите, които преди време са нарушавали банковата индустрия, сега, до определена степен, биват притеснявани точно от нея, което е интересен обрат на нещата. Това е един добър пример за нарушаване на нарушителите.
Петте фази на FinTech и прогнозите за бъдещето му (2005-2027)
Преди около три години беше възможно да се говори за максимум три фази на финтех индустрията. С напредването на времето и ежедневното развитие на технологиите обаче, вече могат да бъдат прибавени още две фази, което спомага за изясняването на финтех концепцията и нейната еволюция. Като се поставят дати за груб ориентир, петте фази на финтех могат да бъдат определени като:
- Прекъсване (2005-2014);
- Дискусия (2014-2017);
- Партньорство (2017-2022);
- Интеграция (2022-2027);
- Подновяване (2027+).
Фаза #1: Прекъсване (2005-2014)
За начало на тази фаза може да бъде определена годината 2005, когато за първи път започват да се споменават идеи за платформи, които да свързват хора, които имат пари, с такива, които се нуждаят от средства, чрез софтуерен алгоритъм, наречен „Zopa”. Друга гледна точка твърди, че финтех възниква преди това, заедно с PayPal (1999), но това не може да се счита за 100-процентова истина, тъй като създателите на PayPal не са предвиждали толкова финтех за основната концепция на платформата, колкото просто онлайн плащанията. По-точното схващане обаче заключва, че идеята на финтех е съвсем различна. Той се използва за финансиране чрез приложения, APIs (application program interface – програмен интерфейс, притежаващ набор от фукнции, позволяващи създаването на приложения, които имат достъп до данните на операционна система, приложение или други услуги) и анализи, а те наистина възникват през 2005 г., въпреки че някои биха спорили, че тази тенденция се е развила по-късно, заедно със създаването на Apple приложенията и App Store през 2008 г.
В крайна сметка, точната година на възникване не е толкова важна. Това, което има значение, е, че в определен момент преди около 10 години финтех започва да се развива и по време на тази фаза стартиращите финтех фирми не спират да говорят за прекъсване или дори разрушаване на банковата система. Тяхната идея е била да заменят банките.
Това е една амбициозна идея, но и леко наивна, тъй като, за да съществуват банките от толкова много години, то те притежават някаква важна и незаменима функция. Те действат като регулаторен посредник между доверието на хората и техните пари. Без тази регулаторна структура, напълно възможно е цялата система да бъде срината. Затова, въпреки че за деинтермедиация се говори от много години, това никога не се е случвало. Финансите могат да се децентрализират до много висока степен, но системата винаги ще се нуждае от някаква форма на надзор от доверен орган, какъвто са банките. В противен случай просто няма да функционира правилно.
Именно затова стартиращата финтех общност бързо осъзнава, че съвместна работа с банките би била по-ползотворно начинание, отколкото опитите за тяхната замяна. Точно по същия начин банките пък осмислят, че новоизлезлите финтех компании се занимават с интересни неща, които биха им били от полза, и затова започват да комуникират с тях, да работят с тях, да инвестират в тях и да ги представят пред обществото.
Фаза #2: Дискусия (2014-2017)
Като начало на втората фаза от развитието на финтех може да се отбележи периодът, в който започват дълбоките дискусии, и този, в който банките тенденциозно правят хакатони и иновационни театри. По това време не съществува кой знае колко осезаема връзка между банките и новите финтех фирми – по-голямата част от банките все още предпочитат да изградят свой собствен начин, отколкото да потърсят контакт с чужда финтех фирма за разрешаване на определен проблем. Важното тук обаче е, че все пак съществува някакъв вид връзка.
Съществуват твърдения, че фазата на партньорството между банките и финтех компаниите започва по-рано в годините, но съвсем до скоро взаимоотношенията и партньорствата между тях не биха могли да се нарекат осезаеми. Окуражени от всичките новоизлезли регулаторни затруднения и инвестиции в парите, банките най-накрая осмислят, че не всички стартиращи финтех фирми са заплаха. В това време повечето финтех компании пък, от своя страна, осъзнават, че не всички банки са „глупави” и че потенциално партньорство с тях би било доста ползотворно.
Фаза #3: Партньорство (2017-2022)
Очевидно, финансовата индустрия вече е преминала от периода на финтех идеите за разрушаването на банките към периода на обсъждане на съвместни проекти, сътрудничество и партньорство между стартиращите финтех компании и банковата индустрия. В момента се намираме точно в тази фаза от еволюцията на финтех.
Фаза #4: Интеграция (2022-2027)
Тенденциите сочат, че през следващите десет години ще се наблюдават доста интересни събития, тъй като се очаква да преминем от периода на партньорствата, в който се намираме в момента, към пълното интегриране на възможностите на финтех в банковите системи чрез така наречените Open Banking и Open APIs.
Това напълно може да се постигне чрез PSD2 (the second Payment Services Directive – директива, задължаваща банките да предоставят данни за плащанията на трети страни чрез Open APIs). Проблемът е, че за момента PSD2 е неприложим, тъй като много банки се съпротивляват да бъдат напълно отворени. Също така, третите страни все още не са разбрали напълно концепцията на промяната. Интересен факт е, че някои специалисти във финансовия сектор твърдят, че дори се нуждаем от PSD3 (the third Payment Services Directive – директива, задължаваща третите страни да предоставят данни на банките чрез Open APIs), преди да се случи реална промяна.
Фаза #5: Подновяване (2027+)
Когато се стигне до наистина отворени платформи и пазари на APIs, приложения и анализи, тогава може да започне да се говори за пълното интегриране на банковото дело и FinTech.
И накрая, когато целият този процес приключи успешно с резултати налице, вече банките няма да бъдат сравнявани с финтех компаниите, както се прави в наши дни. Тогава ще се говори само за финансиране по мрежата, тъй като то ще бъде напълно интегрирано като една безпроблемна система, функционираща в глобално и реално време.