Ето няколко основни неща, които задължително трябва да знаете за блокчейн технологията, ако искате да я използвате подобаващо:
Технологията на блокчейн създава децентрализиран запис на транзакции – т.нар. „разпределен регистър“, който позволява заместването на една основна база данни. Той съхранява записи от всички транзакции още от началната им точка. Това е известно още като „произход“, който е от съществено значение за търговското финансиране, тъй като позволява на финансовите институции да преразгледат всички стъпки на сделката и по този начин да намалят риска от измама.
Прилагането на блокчейн предлага много по-добри средства за установяване и доказване на идентичността, в сравнение със съвременните системи. Технологията значително опростява директното прехвърляне на търговски активи и увеличава доверието в техния произход. Това се постига чрез предоставяне на уникални идентичности на активите, заедно с неприкосновен запис на тяхната собственост. Резултатът е възможност за допълнителни финансови услуги, базирани на търговия с физически стоки.
Ето и шест неща, които задължително трябва да знаете за блокчейн технологията, ако искате да я използвате подобаващо:
1 | Блокчейн и Биткойн не са едно и също нещо
Много хора приемат, че блокчейн е еквивалентът на биткойн и това е кардинална грешка. Хората трябва да са наясно, че блокчейн е основната технология на биткойн. Те определено са тясно свързани, но не са едно и също нещо.
През 2008 г. биткойн беше въведен като вид нерегулирана цифрова валута, създадена от човек с псевдоним Satoshi Nakamoto. От друга страна, блокчейн пък беше създаден, за да може валутата да се използва подобаващо. Блокчейн се въведе като технология, чрез която да се извършва всяка една транзакция, тъй като няма банка или правителство, които да участват в мониторинга на процесите. Именно затова биткойн може да се разглежда като първия случай, в който се е използвало приложението на блокчейн. Най-вероятно объркването между блокчейн и биткойн възниква, тъй като тези две понятия са въведени едновременно и границата между тях е наистина тясна.
Блокчейн и Биткойн транзакции
След първоначалното въвеждане на блокчейн, технологията започна да се използва и в много други отрасли, свързани с финанси и активи. Тези области включват здравеопазване, търговско финансиране, както и застрахователния сектор – области, на които технологията пасва идеално.
Биткойн е известен като криптовалута и първата децентрализирана цифрова валута по рода си. Първоначално стартира като решение с отворен код за работа без централно хранилище или отделен администратор. Биткойн транзакциите се прехвърлят и съхраняват с помощта на „споделената счетоводна книга“ (distributed ledger technology, DLT) в обща мрежа, която е отворена, публична и анонимна. Блокчейн пък е основната технология, която поддържа регистъра на биткойн транзакциите.
Технологията на блокчейн, като например тази, използвана за биткойн, позволява записването на транзакции в споделената счетоводна книга в. Т.нар. „отворен код“ позволява съхраняването на данни от транзакциите в блокове. Всеки блок включва запис с отпечатък във времето и е свързан с предишния, като по този начин се създава верига. Информацията, съхранена в блокчейн, е напълно прозрачна и постоянна, без да съществува възможност за промяна или премахване на предишни данни за транзакции от счетоводната книга. Тази характеристика на блокчейн може да бъде използвана за решаване на много неефективности в различни индустрии.
Несъмнено блокчейн е отличен избор за цифрови валути. Въпреки това, той може да се използва и за поддържане на надежден одит на собствеността на широк спектър от активи. Те могат да бъдат както нематериални (например активи за търговско финансиране), така и материални (например диаманти). Това създава един разнообразен набор от приложения на блокчейн за множество сектори и институции – включително TradeIX, фокусиран върху индустрията за търговско финансиране, със специализирани решения, използващи новата технология.
2 | Не всички данни, съхранявани в блокчейн, са публични
Това твърдение отчасти е вярно. Някои блокчейни са отворени, но други са частни, достъпни само за определени потребители. Самото приложение определя кой тип блокчейн е необходим. Съществуват три вида блокчейн:
Обществен блокчейн
В обществения блокчейн всеки потребител може да стане член на мрежата. Това означава, че всеки един човек може да съхранява, изпраща и получава данни след изтегляне на необходимия софтуер на устройството. Този тип блокчейн позволява на всеки да чете и да записва данните, съхранявани във веригата.
Общественият блокчейн е напълно децентрализиран. Разрешението да се четат и записват данни се споделя еднакво от всички свързани потребители.
Най-популярният пример за обществен блокчейн е биткойн. Цифровата валута позволява на потребителите да използват платформа за извършване на транзакции директно помежду си.
Частен блокчейн
В частния блокчейн разрешението за записване, изпращане и получаване на данни се контролира от една организация. Този тип верига обикновено се използва в дадена организация, като само няколко конкретни потребители имат достъп до нея и имат право да извършват транзакции.
Контролиращата организация има правомощието да променя правилата на блокчейна и, освен това, може да отказва сделки въз основа на установените разпоредби.
Пример за това е блокчейн, използван от корпорация с цел сътрудничество с други дивизии.
Консорциум блокчейн
Консорциум блокчейн, наричан още разрешен блокчейн, може да се разглежда като хибриден модел между ниското доверие, предлагано от обществените блокове, и единния модел на частни блокове. Вместо да се позволи на всеки потребител да участва в проверката на процеса на транзакция или, от друга страна, само да се позволи на една фирма да има пълен контрол, в консорциум блокчейна предварително са определени няколко избрани страни. Тази верига позволява на ограничен брой потребители да участват в процеса на консенсус.
Представете си например група от десет банки, всяка от които е свързана с блокчейн мрежа. В този пример можем да си представим, че за да бъде валиден даден блок, минимум седем от десетте банки трябва да се споразумеят.
Въпреки че в тази структура до известна степен съществува централизация, потребителите могат да предоставят разрешения за четене или писане на други потребители. Това води до частично децентрализирано проектиране на блокове с консорциуми. Подобно на частните блокчейни, консорциум веригите поддържат поверителността на данните, без да консолидират властта в една организация.
Пример за това е Марко Поло – банкова инициатива за търговско финансиране, задвижвана от блокчейн технологията на R3.
3 | В блокчейн веригата личната информация не е видима за всички
Хората често си мислят, че цялата им лична информация и тази за транзакциите, публикувани в блокчейн, са публични, въз основа на факта, че счетоводната книга е публична. Това не е вярно.
Видимостта зависи от различните случаи на употреба и внедрената технология. Хората трябва да са наясно, че всички транзакции са частни и могат да се видят само с подходящи разрешения. Това, че дадена фирма използва блокчейн за разпространение на данни до своите доставчици, не означава, че конкурентите ѝ могат да видят личните данни. Доставчиците, от друга страна, също не могат да видят данните на други доставчици. Всичко е частно и сигурно и доставчиците виждат само данните, които купувачът им е разрешил да видят.
Докато някои транзакционни данни могат да бъдат оповестени публично, това, което се съхранява в разпределения регистър, не е нищо повече от сумата на транзакцията и хеша. Хешът е код, генериран от действителните подробности за транзакцията чрез криптографски метод. Следователно е невъзможно да се осъществи достъп до повече информация за сделката.
4 | Няма само един блокчейн
Терминът блокчейн най-често се използва за описване на технология на регистъра, а не на конкретен продукт или решение.
Съществуват различни блокчейни, които идват в публични, разрешени или частни версии. Днес съществуват десетки различни протоколи, считащи се за блокчейн, които могат да бъдат класифицирани като разпределени технологии. Например Ethereum, Corda от R3, Fabric от IBM и Ripple.
Някои блокчейни са сходни, докато други се различават значително. Всяко блокчейн решение има определени предимства и недостатъци за специфичната употреба, различни случаи на употреба и приложения.
5 | Интелигентните договори са юридически документи
Терминът „интелигентен договор“ е подвеждащ. Тези документи реално не са нито „интелигенти“, нито „договори“. Т.нар., „смарт договори“, които за първи път са представени като термин от изследователя на криптографията Ник Сабо през 1994 г., са основно скриптове или софтуерни кодове, написани от разработчиците и разгърнати в блокчейн. Те се изписват като инструкции за транзакции, обикновено предизвикани от събития. Например, в момента, в който стоката пристигне в склада на клиента, автоматично се плащана на доставчика. По този начин интелигентните договори могат сами да изпълняват задачи и това елиминира необходимостта от управление на продължителни и скъпи ръчни бизнес процеси.
Интелигентният договор представлява цифрова програма, която автоматизира изпълнението на бизнес логика, задължения и споразумения.
Този тип договори могат да се използват за представяне на почти всичко – електронна складова разписка, облигация, фактура, единица електроенергия, парична единица, фючърсен договор, дял от риска и много други.
Тези криптографски уникални активи могат да се създават, търгуват и уреждат в реално време от потребителите в мрежата. Всеки интелигентен договор може да бъде написан така, че да включва почти всякакъв вид бизнес логика, която да се прилага автоматично в съответствие с условията на споразумението.
След като започне договореният процес, интелигентният договор действа, като изпълнява всички предварително определени задължения и условия. Например:
- GPS координата, посочваща пристигането на кораб на правилното пристанище, може автоматично да предизвика плащане към продавача на стоки, превозвани от този кораб.
- Въвеждането на текущата цена на дадена стока може да задейства интелигентния договор за продажба на опция върху тази стока.
- Подписът на купувача във фактурата може да създаде задължение за плащане, което автоматично се изпълнява на посочената дата, ако и когато са изпълнени други условия.
- Обезпечение се прехвърля на кредитора в случай на неизпълнение в момента, в който сигналът е получен в системата за подаване на жалби в съда.
Както вече споменахме, интелигентните договори обикновено не са правни споразумения. Те обаче могат да изпълняват условия, основани на предварителни или отделни споразумения между страните. Ето защо те играят важна роля при експлоатацията на моделите с блокчейн. По-конкретно, когато процесите между различните страни могат да бъдат автоматизирани чрез използване на предварително определени правила, вградени в интелигентни договори, договорните намерения на страните се изпълняват с по-голяма бързина, яснота и ефективност.
6 | Блокчейн – модерна дума и… още нещо
В момента блокчейн се тества с доказателства за концепции в много различни индустрии и региони по света. Трябва да се има предвид, че все още е рано за тази технология. Дори няколко изключително развити доставчици на блокчейн, като IBM и R3, пуснаха първата версия на своите решения едва през 2017 г. Така че… всичко това е съвсем ново и тепърва предстои да се развива.
Ако трябва да бъдем напълно конкретни, „блокчейн“ е твърде използван термин, обхванат ежедневно в множество медии. Въпреки това, трябва да сме наясно, че това не е просто често спрягана дума, тъй като инвестиционните номера говорят сами по себе си.
През 2016 г. над 280 милиона долара бяха похарчени за въвеждане на блокчейн технология от фирмите на капиталови пазари. Точно тогава 90% от северноамериканските и европейските банки започнаха да проучват блокчейн решения. През същата година над 1,4 милиарда долара бяха инвестирани глобално в компаниите за стартиране на блокчейн. Днес приблизително 50% от водещите банки използват услугите на технологична компания, за да увеличат възможностите си за блокчейн.
Благодарение на блокчейн се очаква годишните спестявания на осемте най-големи банки в световен мащаб да са над 8 млрд. долара. Освен това, чрез внедряването на тази технология, има потенциал да се намалят разходите при извършването на различни бизнес операции с до 70%.
Какво, по дяволите, е блокчейн и как действа?
„В интернет пространството никой не знае, че си куче“ – Питър Щайнер
Освен ако досега не сте живели в пещера, вероятно сте чували думата „блокчейн“. Изглежда, че това е една от най-спряганите думи напоследък. Въпреки това, много хора не знаят какво е блокчейн и как реално работи.
Представете си, че Вие искате да преведете пари по сметката на Ваш приятел. Първо нещо, което ще сторите, е да стигнете до банката и да ги помолите да прехвърлят парите на адреса на вашия приятел.
При въпросното прехвърляне на парите банките запазват данните по извършената транзакция в регистъра си. Принципно, местенето на парите трябва да бъде отразено както във Вашата сметка, така и в сметката на приятеля Ви. За съжаление, има един проблем:
Това е практически „невъзможно“ да се случи. Вписванията на транзакции могат лесно да бъдат манипулирани или променени.
Хората, които знаят как работи банковата система, правят всичко, за да избегнат ползването на услугите на някоя банка именно заради този проблем. И тук идва на помощ блокчейн.
Какво представлява блокчейн?
Ще дадем прост пример с електронна таблица в Google или MS Excel. Този документ е споделен между различни компютърни мрежи и всяко едно устройство има копие от нея. Електронната таблица съдържа информация за транзакциите, извършени от определени хора.
Представете си, че всеки има достъп до тази таблица и може да я гледа, но никой не е в състояние да я редактира.
Това е блокчейн.
Той работи с блокове, точно както електронната таблица работи с редове и колони. Блокът в блокчейн е сбор от данни. Данните се вкарват в блока, който се свързва с други блокове в хронологичен ред, и така се създава верига. Първият блок в блокчейн се нарича Genesis Block.
Блокчейн е разпределена счетоводна книга, което просто означава, че може да бъде споделен с всички колеги в мрежата и всеки един партньор притежава копие от цялата книга.
Някои ключови блокчейн елементи показват, че тази технология е по-добра от традиционните системи за водене на регистър:
1)Peer-to-Peer технология – не съществува централна власт, която да я контролира или манипулира. Всички участници говорят помежду си директно. Това позволява обменът на данни с участието на трети страни да се извършва по-бързо.
2) Технологията е разпределена – главната книга се разпръсква по цялата мрежа, което прави манипулирането ѝ по-трудно.
3) Технологията на блокчейн е криптографски обезпечена – криптографията се използва за сигурност; за да може да се предотврати подправянето на книгата.
4)Добавянето на данни е специфично – в блокчейн данните могат да се добавят само в хронологична последователност. Това означава, че след като веднъж дадена информация е добавена към блокчейна, е почти невъзможно тя да се промени. Затова системата може да се счита за практически постоянна.
5)Консенсус – това е може би най-забележителният елемент. Нито един централен орган не контролира актуализирането на регистъра. Вместо това, всяка актуализация на системата се проверява по строги критерии, дефинирани от протокола, и се добавя към веригата едва след като се постигне консенсус между всички участници в мрежата.
Как работи блокчейн?
Ако трябва да сме честни, това е един много сложен процес. Според нас обаче, всеки един човек, който иска да бъде наясно с развиващите се технологии, трябва да разбира поне най-простата концепция на тази иновация. Тъй като се очаква блокчейн да се среща навсякъде в бъдещето, специално за Вас намерихме начин да обясним този сложен процес, стъпка по стъпка, по разбираем и достъпен начин:
1)Като начало , само един възел започва транзакция, като първо се създава и след това се подписва цифрово със своя частен ключ (създаден чрез криптография). Транзакцията може да представлява различни действия в блокчейн. Най-често това е структура от данни, която описва прехвърляне на някакви средства между потребители в мрежата. Структурата на транзакционните данни обикновено се състои от някаква логика на прехвърляне, релевантни правила, източник и адрес на дестинацията, както и от друга информация за валидиране.
2)Транзакцията се разпространява чрез използване на специален протокол, наречен Gossip. Всички участници валидират транзакцията въз основа на предварително зададени критерии. Обикновено се изисква повече от един възел, за да се провери умело всеки един детайл.
3)След като транзакцията бъде потвърдена, тя се включва в блок, който след това се разпространява в мрежата. На този етап сделката се счита за потвърдена.
4) Новосъздаденият блок сега става част от счетоводната книга, а следващият блок се свързва криптографски обратно към него. Тази връзка се нарича „хеш-указател“. По време на този етап транзакцията получава второто си потвърждение, а новосъздаденият блок – първото такова.
5)Транзакциите се потвърждават всеки път, когато се създава нов блок. Обикновено са необходими шест потвърждения в мрежата за разглеждане на окончателната сделка.