Продължете към съдържанието
Начало » Новини » Позитивите и негативите от прилагането на AI във финансовата индустрия. Люксембург – мястото на бъдещето

Позитивите и негативите от прилагането на AI във финансовата индустрия. Люксембург – мястото на бъдещето

Позитивите и негативите от прилагането на AI във финансовата индустрия. Люксембург – мястото на бъдещето

Как можем да представим ползите от AI на всички наши клиенти?

Андреас Бърнър, главен отговорник за информацията (CIO) в английската компания SmartStream Technologies, има над 20 години опит в изграждането на решения за финансовите услуги на водещи международни банки. Неговата мисия е да създаде култура на иновации в SmartStream. Вижте как Андреас Бърнър отговаря на въпроси, свързани с иновационната лаборатория SmartStream и работата на екипа си.

До каква степен изкуственият интелект може да повлияе на банковия сектор?


Андреас Бърнър: Това е един наистина добър въпрос. Опитът ми с изкуствен интелект идва първоначално от изследванията, които правих върху медицински изображения, при които успешно се използва AI и машинно обучение от доста време. В банковия сектор е съвсем ново да се прилагат тези нови технологии, но според мен това е едно чудесно място за ефикасното им използване.

Причината, поради която изкуственият интелект е напълно подходящ за банките, може да се открие в огромното количество данни, които се обработват и съхраняват в този сектор ежедневно. По закон банките трябва да пазят всички данни, които притежават, в продължение на много години. В цялата тази информация има не само данни за приложение, но и такива за контрагентите. Освен това са записани действията на потребителите, например, това, което се счита за редовна ситуация, или това, което е изключение и изисква ръчна намеса. Също така има данни за поведението на клиентите през годините. И това е чудесно за AI, тъй като машинното обучение се нуждае от много данни, за да може да функционира ефикасно.

Какви рискове може да последват след приемането на изкуствения интелект в банковата индустрия и как те могат да бъдат предотвратени?

Андреас Бърнър: Мисля, че има два основни риска. Първо, много големи корпорации се опитват да прилагат AI и машинно обучение върху данни, които се разпространяват в цялата им организация. Тяхната цел е да консолидират своята информация. Надеждата им е да разберат по-добре предпочитанията на клиентите си и след това да се настроят подобаващо спрямо тях. Въпреки това, засега се наблюдава тенденция, при която много от проектите за въвеждане на изкуствен интелект се провалят. Основната причина за това е, че в големите корпорации е много трудно да се съберат много данни с добро качество на едно място. Наистина е трудно такава обемна информация да бъде консолидирана и съгласувана.

В SmartStream имаме различен и много по-фокусиран подход. Нашата цел е да интегрираме AI технология конкретно в нашите продукти. По този начин въпросната технология, която сме разработили, извлича знания от нашата собствена заявка и прави смислени данните, които вече познаваме и притежаваме. За този процес не е необходимо да се консолидират данни от различни места и затова той е много по-стегнат и по-лесен за управление. Текущите ни AI проекти работят чудесно и голямата полза е, че можем да предложим на клиентите добра бизнес стратегия, като просто надстроим техните приложения до най-новата версия.

Вторият риск е, че все още няма достатъчно специалисти в сферата на изкуствения интелект. Има прекалено много разработчици, които искат да влязат в технологията за машинно обучение, но те нямат необходимия опит. Съществуват много курсове за бърз старт, но за пълното усвояване на AI се изискват години и именно затова компаниите изпитват затруднения при намирането на квалифицирана работна ръка, която знае къде и как се прилага изкуствен интелект. Трябва всички да са наясно, че използването на неправилната технология може да бъде изключително вредно за цялостното представяне на компанията. В SmartStream се чувстваме много щастливи, че в нашата лаборатория за иновации имаме висококвалифицирани и опитни хора, които да работят по нови проекти.

Също така, във финансовия сектор съществува актуална дискусия за интерпретируемостта, тъй като повечето методи на изкуствения интелект са като черна кутия. Да, те дават крайни резултати, но не обясняват защо и как са получили този отговор. Както можете да си представите, в банковото дело това е изключително опасно. В този сектор е просто недопустимо да се позволява на роботи да взимат определени решения, без да дават акуратно обяснение за поведението си. Разработчиците трябва да бъдат особено внимателни при прилагането на правилната технология за определен проблем. Има голямо търсене на добри работници, а пазарът на компетентни и квалифицирани хора е много малък.

Вашите клиентите по-скоро приветстват или се съпротивляват на нововъведенията във финансовия сектор?

Андреас Бърнър: Това е един интересен момент. Сегашните коментари приличат малко на дискусиите, които провеждахме преди време относно т.нар. „облачни услуги“ и тяхното въвеждане. Тогава банките бяха категорични, че няма да използват такъв тип услуги, тъй като данните, които притежават, щели да бъдат извън контрола им. Междувременно, както можете да проследите и сами, тези амбиции бързо се промениха и сега почти всяка една банка използва облачната инфраструктура, тъй като така нещата са по-лесни и процесите по-бързи. Освен това предлаганите от SmartStream клаудчета се използват повече от всякога. Това доказва, че ако има бизнес предложение и технологията се използва по правилния начин, то ще бъде прието.

В момента наблюдаваме същите тенденции с приемането на изкуствения интелект и машинното обучение. Преди няколко години всички твърдяха, че не можем да позволим на AI да взема решения във финансовата индустрия, под претекст, че е твърде рисковано. Тогава учените доказаха, че прилагането на изкуствен интелект по правилния начин не създава опасност. В момента наблюдаваме как банките постепенно разбират, че AI има огромен бизнес потенциал. Той позволява бързи реакция, може да прогнозира данни, да повиши качеството и да даде по-добро тълкуване на работните процеси, данните и клиентите. Както всяка една друга индустрия, банките са ориентирани към печалба и непрекъснато търсят бизнес стратегии за получаване на такава. Осъзнавайки, че има много потенциал в прилагането на AI, те се обръщат към него. Напоследък виждаме голям интерес към нашите иновационни проекти и ако можем да дадем на клиентите увереност, че прилагаме AI и машинното обучение по правилния начин, тогава те ще приемат иновациите ни.

Какви ще са осезаемите ползи от въвеждането на изкуствен интелект за Вашите клиенти?

Андреас Бърнър: SmartStream има много строен подход за предоставяне на иновации на клиентите. Понастоящем повече от 2000 финансови институции използват нашите софтуерни продукти и основният въпрос, който си задаваме, е: „Как можем да представим ползите от AI на всички наши клиенти?“. Стратегията, която избрахме, е да прототипираме иновациите си с малък брой клиенти и ако тези проекти са успешни, да интегрираме новоразработената технология в нашите съществуващи продукти, така че широка гама от потребители да могат да се възползват от нея. Досега сме направили няколко прототипа на изкуствен интелект, които се представиха много добре и проектите бяха много успешни. В момента работим, за да включим тези технологии в продуктите си. По-късно тази година SmartStream ще пусне нови версии на няколко продукта, а нашите клиенти могат просто да надграждат своите инсталации и след това да използват технологията за машинно обучение и AI.

В какво инвестира SmartStream в момента?

Андреас Бърнър: Най-голямата ни инвестиция в момента е Иновационната лаборатория на SmartStream във Виена, където нашите изследователи имат свободата да преосмислят как продуктите ни могат да бъдат използвани в ежедневния бизнес. Очевидно е, че използването на интелигентна технология на заден план има сериозни последици за целия дизайн на приложението. Например, потребителският интерфейс за приложение, задвижвано с AI, трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да скрие излишната сложност от потребителя и да показва само полезната информация, от която той се нуждае. През последната година SmartStream работи по AI, машинно обучение и блокчейн и свързаните с него технологии. Сега сме в етап, в който виждаме, че нашите идеи работят и получаваме много положителни отзиви от клиентите, които разработват и тестват нашите прототипи.

В момента интегрираме успешните прототипи в нашите стандартни продукти и по-късно тази година ще обявим новите характеристики и ще пуснем тази фантастична технология, така че всички наши клиенти да могат да се възползват от нея.

Люксембург – мястото на бъдещето

Иновациите не се случват само в Лондон. Поверихме. Доказателство за това предоставя Насър Зубаири, главен изпълнителен директор на LHoFT – люксембургска компания за финансови технологии. В следващата статия той отговаря на въпроси, свързани с иновациите във финтех индустрията, обяснява как една държава може да се развива с изключително бързи темпове и как банките са обречени… Или почти обречени. Прочетете.

Профил: Насър Зубаири (главен изпълнителен директор, Фондация LHoFT)

Родно място: Лондон, Великобритания

Книга: „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ от Дейл Карнеги

Филм: Американска история Х

Ресторант: Али Баба, Манхатън, Ню Йорк

Хоби: Крикет

Философия: Живей и учи

И така, как се сформира LHoFT и каква е идеята на фондацията?

Насър Зубаири: Официално е учредена като фондация през април 2017 г. По същество тя е ръководена от министъра на финансите Пиер Грамена, който гради стратегията на Люксембург около финтех. Тя се финансира отчасти от правителството, отчасти от частния сектор. LHoFT е нестопанска публично-частна фондация.

Каква е бизнес целта на фондацията? Обслужва ли интересите на бизнеса в Люксембург, или е просто инициатива на правителството да привлече повече финтех компании?

Насър Зубаири: Предполагам, че привличането на финтех компании е нематериален резултат. Но в крайна сметка основната мисия на LHoFT е да гарантира конкурентоспособността на финансовите услуги в Люксембург, като основният фокус се поставя върху технологиите. Една от инициативите ни е свързана с развитието на екосистемите – обединяването на различни участници в екосистемата на финтеките в Люксембург и свързването им.

Другият стратегически фокус е поставен върху „брака“ между традиционните финанси и сектора на финтех. Ние се грижим за установените финансови институции, като им помагаме да се дигитализират. Когато обикаляме по света, откриваме финтех фирми, които изглеждат интересни и подходящи за разрешаването на текущите проблеми, пред които са изправени нашите финансовите компании. След това им помагаме да се свържат и да преминат към сътрудничество. Така че, за да отговоря изчерпателно на въпроса Ви, ние не се опитваме да водим хора в Люксембург, това не е наша работа. Нашата работа е наистина да намерим решения и да помогнем на финансите да вървят напред.

Кои според Вас са най-големите постижения на LHoFT досега?


Насър Зубаири: Поставянето на Люксембург на картата – пряко и преносно. Влязохме в сегашното си пространство и го запълнихме много бързо, благодарение на огромното търсене от фирми, които искат да дойдат в Люксембург или, по-важно, да работят с Люксембург. Мисля, че интересът, който получаваме от все по-големи и по-известни финтех фирми, говори достатъчно за успеха ни. Между другото, наскоро Alipay избра Люксембург за седалище в ЕС. Това е голямо постижение за нас.

Кое точно превръща Люксембург в привлекателна държава?

Насър Зубаири: На наша територия се намират 7 от 52-те най-добри информационни центрове в света. Считам, че притежаваме най-бързия интернет в Европа и в момента дори се инсталират повече оптични мрежи. Данните и свързаността са значими елементи за гарантиране на цифровизацията.

Мисленето за бъдещето също е основна тема в нашия сектор. Фондовата борса в Люксембург се счита за най-голямата зелена борса в света, тя притежава значителна част от зелените облигации за финансиране на инициативи, загрижени за нуждите на бъдещите поколения.

Освен това, идеята за космическия двигател на Люксембург се развива изключително бързо. Много чуждестранни фирми се включват в тези инициативи, а относно сателити ние вече сме европейски лидер. 6% от нашия БВП идва от Космоса и този процент расте много, много бързо. За нас това представлява важна индустрия и неизменна част от бъдещето. Друг специфичен елемент е добивът на полезни изкопаеми в Космоса. Този уикенд американският търговски секретар Уилбърт Рош дори посети Люксембург, за да подпише споразумение по темата с вицепремиера ни.

В Люксембург всичко е много футуристично, нали?

Насър Зубаири: Както вече споменах, нашата държава е малка, така че ние притежаваме завидна гъвкавост. Нещата се движат доста бързо тук.

Какво ще е влиянието на изкуствения интелект във финансовия сектор?

Насър Зубаири: В рамките на 1-2 години нищо няма да се промени. Все още е прекалено рано. След 5 години мисля, че ще започнем да наблюдаваме автоматизация на процесите. Дори се очаква да се премахнат човешките взаимодействия, за да се постигне максимална ефективност. Мисля, че в момента регулирането и спазването на изискванията причиняват сериозни неудобства на традиционните институции. AI може да помогне за елиминирането на тези неудобства. Работата е там, че банките не се движат толкова бързо. Тяхната стандартна процедура за възлагане на поръчки е около 2,5-3 години. Това означава, че те трябва да разгледат иновациите сега, за да се почувстват готови да ги използват след около 3 години.

Какво е бъдещето на банките?

Насър Зубаири: Икономиката в Европа е несигурна, банките започват да съкращават работни места, което често се оказва показател, че сме на път да влезем в рецесия. Това е огромен червен флаг. Банките трябва да се насочат към спестяването на пари. Повечето от тях имат възвращаемост на капитала между 4-8%, което е абсолютно дяволско. Техният фокус е управлението на разходите, така че ако се прилагат изкуствен интелект и машинно обучение, те ще бъдат насочени в тази посока. Банките в Европа са в сериозна беда в момента. Отрицателните лихвени проценти, неефективността и нарастващите разходи ги убиват, а те не могат да се справят с всичко. Изпадането в тази ситуация обаче не е само тяхна вина. Спокойно можем да виним и сегашната регулаторна и парична политика на ЕС.

Как може да се подобри ситуацията?

Насър Зубаири: Независимо от противящите се експерти, очаква се съвсем скоро банките изведнъж да започнат да правят нещата по много по-различен начин. Нещото, което се опитваме да измислим в момента, е как да разположим няколко лодки по-близо до петролния танкер, за да му помогнем да се движи по-бързо – в преносен смисъл, разбира се. Опитваме се да разберем кое допринася на банките за интегрирането на нови технологии.

Още един изключително важен елемент е обучението на персонала за иновационния процес и дейността на технологиите. Често банките повишават някой свой служител, който цял живот е бил банкер, и го назначават като ръководител на иновациите. Но какво, по дяволите, знае този човек за иновациите? Разбира се, тази стратегия не е ефективна!

Нещо вълнуващо, което бихте искали да обявите?

Насър Зубаири: Глобалната рискова среща (The Global Venture Summit), която ще се проведе през ноември тази година, ще бъде едно уникално събитие. В Европа съществуват много подобни събития. Това обаче е различно, тъй като целта на срещата е да привлече голям брой известни американски фондови компании в Европа и да ги убеди да инвестират тук. Всъщност, стремежът е да се създаде синдикиран фонд още преди събитието. На самото събитие ще се представят около 70 забележителни рискови проекта. Ще присъстват и изключителни говорители. Те искат да се срещнат с европейските си колеги и да ги опознаят, но също така желаят да разберат кои са най-ярките европейски стартиращи компании. Това ще бъде доста голямо събитие и очаквам с нетърпение европейската общност да дойде в Люксембург.

Каква е Вашата лична история? Как в крайна сметка се озовахте в LHoFT?

Насър Зубаири: Част от причината, поради която се преместих тук, беше, че видях огромна възможност за развитие в областта на финтех индустрията. Но основната причина за мен е, че в Люксембург има хора от цял свят, които управляват банки и финансови институции. Без значение от къде са дошли, една от основните им цели е да направят „нещо велико за Люксембург“. Видях тяхната лоялност и убеждението им, че могат да допринесат за промяната и развитието на една страна и това наистина ме впечатли силно. Въпреки че държавата е изключително малка, има едно определено чувство за вяра в Люксембург. Вяра, която е в състояние да промени целия облик на държавата. И хората, без значение откъде идват, работят за тази цел. Аз правя същото – влагам цялата си енергия в името на тази кауза.

Освен това, ако сте загрижени за личното си наследство – т.е. това, което оставяте на тази планета – идеята да бъдете запомнени с това, че сте помогнали на една държава да се промени и развие, е доста примамлива, нали?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *