Предстоящото въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. е сред най-дискутираните теми в икономическия и обществения живот на страната. Освен очевидните промени в паричната и данъчната система, очакванията за валутната трансформация оказват силно влияние върху инвестиционните нагласи на бизнеса и домакинствата. Един от секторите, който най-силно усеща ефекта на тези очаквания, е пазарът на недвижими имоти.
Сигурността на имотите като защитен актив
В периоди на икономическа и политическа несигурност, недвижимите имоти традиционно се възприемат като защитен актив. Това е особено валидно в България, където културата на притежание на собствено жилище е силно вкоренена. Инвеститорите и домакинствата често разглеждат покупката на имоти като форма на „презастраховане“ срещу инфлация, обезценка на валутата или банкови сътресения. Очакванията за преминаване към еврото засилват тази тенденция, тъй като се смята, че цените на жилищата ще продължат да растат след официалното въвеждане на единната европейска валута.
Спекулации и очаквания за цените
Една от най-дискутираните теми е дали приемането на еврото ще доведе до рязко поскъпване на имотите. Опитът на страни като Словакия, Литва и Словения показва, че в краткосрочен план след присъединяването към еврозоната често се наблюдава ускорен ръст на цените, воден предимно от очаквания и спекулативни нагласи. В България вече се отчита засилен интерес към покупка на жилищни и търговски имоти, като част от купувачите предпочитат да финализират сделки преди официалното преминаване към еврото, за да избегнат бъдещи поскъпвания.
Депозитите и пренасочване на средства към имоти
Според данни от Българската народна банка, депозитите на домакинствата надхвърлят 94 млрд. лева/48.06 млрд. евро към средата на 2025 г. При ниските лихви и слаба доходност на спестяванията, голяма част от тези средства се пренасочват към покупка на недвижими имоти. Очакванията за въвеждането на еврото допълнително ускоряват този процес, тъй като мнозина виждат в имотите сигурен начин за запазване и дори увеличаване на стойността на своите средства.
Ако се колебаете дали да закупите имот- консултирайте се с кредитен посредник.
Ефект върху пазара на наеми
Увеличеното търсене на имоти не засяга единствено покупките. В големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас се отчита растящ интерес към имоти с цел отдаване под наем. Инвеститорите виждат в този подход двоен ефект – защита от обезценка на парите и генериране на допълнителен доход. Възможно е в краткосрочен план да се наблюдава покачване на наемните цени, което ще окаже пряко влияние върху младите семейства и студентите.
Влияние върху различни сегменти на пазара
- Жилищни имоти – най-търсеният сегмент, в който се наблюдава най-голямо увеличение на интереса. Част от покупките са мотивирани от лични нужди, но значителна част се правят с инвестиционна цел.
- Търговски площи – интересът е по-умерен, но в ключови бизнес локации се наблюдава нарастване на инвестициите от компании, които искат да се позиционират преди промяната във валутната среда.
- Земеделска земя – за инвеститорите с дългосрочен хоризонт това остава атрактивен сегмент, особено в контекста на европейските субсидии и очакваното изравняване на цените спрямо средните за ЕС.
Рискове и предизвикателства
Макар че общата нагласа е позитивна, съществуват и редица рискове. Ако търсенето бъде водено основно от спекулативни нагласи, може да се стигне до формиране на имотен балон. Подобни процеси вече се наблюдаваха в някои държави от Централна и Източна Европа след тяхното присъединяване към еврозоната. Допълнителен риск е свързан с доходите на населението – ако ръстът на цените изпревари нарастването на доходите, ще се създаде напрежение за домакинствата и затруднен достъп до собствено жилище.
Сравнения с други държави
- Словакия (2009 г.) – в периода преди въвеждането на еврото имаше силно покачване на цените на жилищата, водено от очаквания. След първоначалния скок, пазарът се стабилизира.
- Литва (2015 г.) – наблюдава се умерен ръст на цените, но не и рязко поскъпване, благодарение на активен контрол от страна на държавата и ясна комуникация с обществото.
- Хърватия (2023 г.) – ефектът върху пазара на имоти беше осезаем, като значителен брой сделки бяха финализирани още преди въвеждането на еврото. След това цените продължиха да растат, но с по-умерен темп.
Очакванията за въвеждането на еврото в България вече оказват силно влияние върху пазара на недвижими имоти. Засиленият интерес, ускорените сделки и пренасочването на депозити към покупка на жилища показват, че имотите продължават да се възприемат като защитен актив. Въпреки това, както показва опитът на други държави, е необходим внимателен мониторинг на пазарните процеси, за да се избегне прекомерно „прегряване“ и възможно формиране на балон. Политиките на държавата, прозрачността и ясната комуникация ще бъдат ключови за плавното преминаване към еврото, без негативни сътресения за имотния сектор.