Как работят криптовалутите?

Терминът „криптовалута“ описва криптирана, децентрализирана цифрова валута, прехвърляна между равнопоставени участници, и потвърдена в споделена счетоводна книга чрез процес, по-известен като „mining“.


По-долу описваме опростено начина, по който криптовалутите от типа на биткойн работят. Като начало, нека разгледаме основите и съществените елементи на криптовалутите, а след това ще прегледаме и другите свойства, които са ги превърнали в това, което те представляват днес.

Основи на криптовалутата

За да разберете как работи криптовалутата, ще трябва да научите няколко основни понятия. По-конкретно:

• Публични счетоводни книги – всички потвърдени транзакции от създаването на криптовалутата се съхраняват в т.нар. „публична книга“. Самоличността на собствениците на монети е криптирана и системата използва други криптографски техники, за да осигури легитимността при воденето на записи. Счетоводната книга гарантира, че съответните „цифрови портфейли“ могат да изчислят точен баланс. Също така, нови транзакции могат да бъдат проверявани, за да се гарантира, че се използват монети, които понастоящем са собственост на спекуланта. Биткойн нарича тази публична книга „верига на транзакционните блокове”.
• Транзакции – прехвърлянето на средства между два цифрови портфейла се нарича транзакция. Тази транзакция се представя в публична книга и очаква потвърждение. Портфейлите използват кодиран електронен подпис при извършването на транзакция. Подписът представлява криптирана част от данни, наречена криптографски подпис, и осигурява математическо доказателство, че транзакцията е дошла точно от собственика на портфейла. Процесът на потвърждаване отнема малко време (около десет минути при биткойн транзакциите).
• „Mining“ – майнингът е процес на потвърждаване на транзакциите и добавянето им в публична книга. За да добави транзакция към книгата, човек трябва да реши сложен изчислителен проблем (подобен на математически пъзел). Майнингът е с отворен код, така че всеки един участник да може да потвърди транзакцията. Първият участник добавя “блок” към книгата. Начинът, по който транзакциите, блоковете и публичният регистър работят заедно, гарантира, че никой не може да добавя или променя блок по желание. След като блокът бъде добавен към регистъра, всички корелиращи транзакции са постоянни и добавят малка такса за транзакция към портфейла на участника (заедно с новосъздадените монети). Процесът на добив е това, което придава стойност на монетите и е известен като система за доказване на работа.

Анатомията на криптовалутите

Въпреки че може да има изключения от правилото, съществуват няколко фактора (извън основите, описани по-горе), които правят криптовалутата различна от финансовите системи на миналото:

• Адаптивно мащабиране – адаптивното мащабиране означава, че криптовалутите се изграждат с мерки, гарантиращи, че ще работят добре и в големи, и в малки мащаби.

  Пример за адаптивно мащабиране:
  Биткойн е програмиран така, че да позволи добавянето на нов транзакционен блок приблизително на всеки десет минути. Алгоритъмът се настройва на всеки 2016 блока (теоретично, това се случва на всеки две седмици), за да стане по-лесен или по-труден, въз основа на това колко време отнема майнингът на тези блокове. Така че, ако майнването на блоковете е отнело само 13 дни, това означава, че таргетът е твърде лесен и, съответно, трудността се увеличава. Обаче, ако например на мрежата ѝ отнеме 15 дни, за да майн-не тези 2016 блока, това показва, че летвата е вдигната прекалено високо и трудността се намалява.

  Съществуват и други вградени в цифровите монети мерки, даващи възможност на адаптивното мащабиране, включително ограничаване на снабдяването и намаляване на възнаграждението за майнинг поради извличането на много монети.

• Криптография – криптовалутите използват система за криптография (по-известна като „encryption“), която контролира създаването на монети и проверява транзакциите.
• Децентрализация – повечето известни валути се контролират от централизирано правителство, така че тяхното създаване да е регулирано от трета страна. Създаването и транзакциите на криптовалутите обаче са с отворен код и разчитат на т.нар. “peer-to-peer” мрежи (мрежи на равноправни участници). Технически, не съществува човек, който да е способен да повлияе на валутата.
• Цифровизация – традиционните форми на валута се дефинират от физически обект (доларът фигурира в хартиени пари), но криптовалутата е цифрова. Цифровите монети се съхраняват в дигитални портфейли и се прехвърлят цифрово в цифровите портфейли на други хора. Никога не съществува физически обект.
• Отворен код – криптовалутите обикновено се характеризират с отворен код. Това означава, че разработчиците могат да създават APIs (application program interface – програмен интерфейс, притежаващ набор от фукнции, позволяващи създаването на приложения, които имат достъп до данните на операционна система, приложение или други услуги) без да плащат такса и всеки може да използва или да се присъедини към мрежата.
• „Доказателство за работа“ – повечето криптовалути използват системата за доказване на работа. Тази схема използва трудно изчислим, но лесен за проверка изчислителен пъзел, за да ограничи експлоатацията на дадена криптовалута. ЗАБЕЛЕЖКА: Използват се и други системи, подобни на „доказателство за работа“ (например: „доказателство за залог“).
• Псевдоним – собствениците на криптовалута пазят своите цифрови монети в криптиран цифров портфейл. Идентификацията на притежателя се съхранява в шифрован адрес. Връзката между Вас и Вашите монети е по-скоро псевдоним, отколкото анонимна, тъй като регистрите са отворени за обществеността (и по този начин те могат да се използват за събиране на информация за групи лица в мрежата).
• Стойност – за да може да бъде ефективна валутата, тя трябва да притежава някаква стойност. Преди време американският долар представляваше реално злато. Златото беше оскъдно и добивът и преработването му изискваха много труд. Следователно, недостигът на материала и работата придадоха стойност на златото. Това пък от своя страна повиши стойността на щатския долар.

  По отношение на стойността, криптовалутата работи по подобен начин. В света на криптовалутите „монетите“ (публично договорени по записите за собственост) се генерират или произвеждат от „миньори“ (майнъри). Работата зад генерирането на монети им придава стойност, а техният недостиг и търсенето им повишават ценността. Идеята за работа, която дава стойност на валутата, се нарича система за „доказателство за работа“. Другият метод за валидиране на монети е известен като „доказателство за залог“. Стойността се създава и когато транзакциите се добавят към публичните книги, тъй като създаването на проверен „транзакционен блок“ също работи. Освен това, ценността идва и от фактори като полезност, търсене и предлагане.,

Научете повече за това как работи криптовалутата

Ако след прочита на цялата тази информация все още се чувствате объркани и не разбирате как работят криптовалутите, не се притеснявайте и в никакъв случай не се отказвайте. Разбирането на основните концепции си е голямо предизвикателство. Едно обяснение работи за някои хора, а съвсем различно за други. Всички се учим по различен начин и това е напълно нормално.

Трикът с криптовалутите е да не се притеснявате, ако не ги разберете от първия път. Трябва да сте убедени, че всеки нов видеоклип, всяка една статия или обяснение ще направят разбирането Ви по-ясно, докато накрая нещо в главата Ви не щракне и не станете „мастър“ в тази област.