И ето, че отново е 3-ти март и 138 години по-късно ние продължаваме да почитаме деня на Освобождението от турско иго.
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупете окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!”
Няма българин, който да не е чел поне веднъж в живота си стихотворението, чието начало цитираме. И няма българин, който да не знае, защо Вазов написва „Опълченците на Шипка” и още 11 оди и ги обединява в „Епопея на забравените”. Посланието, което изпраща тогава звучи актуално и до сега. А именно – не трябва да забравяме, че свободата на която се радваме днес е дар извоюван и полят с кръвта на хилядите знайни и незнайни мъже, жени, деца, отдали живота си за Родината.
И ето, че отново е 3-ти март и 138 години по-късно ние продължаваме да почитаме деня на Освобождението от турско иго. Ден, който доказва, че жертвите на Априлското въстание и хилядите доброволци сражавали се и загинали в Руско-Турската Освободителна война не са дали живота си напразно. Ден, в който е поставено началото на възкресението на един народ, който 500 години е без своя политическа и духовна свобода. Ден, в който една държава отново заема мястото, което и се полага на карта на Европа. Там между Изтока и Запада, между Европа и Азия, където сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Подписването на Санстефанският мирен договор не просто увенчава с успех края на войната, а поставя началото на Третата българска държава – от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море.
Какво е за нас Трети март?
Трети март е символ на нашата вярност към българските корени!
Трети март е знак за почит и преклонение пред нашето най-голямо богатство – България, която носим и ще носим винаги в сърцата си!
Трети март е ден за признателност към стотиците хиляди герои, дали живота си за нашата свобода!
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”