Защо лихвите по депозити стават все по-ниски?

лихвите по депозити стават все по-ниски

Само от началото на годината домакинствата и фирмите са натрупали в банките 1.119 милиарда лева повече от предходната година.

„Белите пари за черни дни” в банките продължават да растат въпреки, че лихвите по срочните депозити от доста време са около 1%, а за септември БНБ обяви нулева ставка на основния лихвен процент. Само от началото на годината домакинствата и фирмите са натрупали в банките 1.119 милиарда лева повече от предходната година. Единствено през месец март събраните депозити са били 91.6 милиона по-малко от отпуснатите кредити.

Българите по традиция са спестовници и въпреки, че в последните години доходите на населението не нарастват така бързо, както разходите за битови нужди, домакинствата у нас успяват да спестяват около 7% от месечните си доходи.

Депозитите си остават традиционно най-търсения инструмент, което се дължи на факта, че независимо от ниските лихви те си остават изключително сигурни. Искаме да припомним, че депозитите до 100 000 евро са защитени, дори при фалит на банката.

Значително нарастват алтернативните форми за спестяване, като взаимни фондове, допълнително пенсионно осигуряване и спестовни застраховки „Живот”, но общият им обем е далеч по-малък от този на банковите депозити.

Намаляване на лихвените нива по депозити и спестовни сметки е световна политика. Основната и идея е да стимулира населението да харчи повече, което ще стимулира икономиката.

Европейската централна банка, Централните банки на държави извън Европейският съюз, както и Централната банка на Япония вече от няколко месеца налагат отрицателни лихвени нива, за да постигнат тази цел. На теория ниските банкови лихви трябва да стимулират разходите на потребителите и бизнеса, тъй като понижават доходността от депозити и инвестиции в сигурни активи като ДЦК.

Но статистиката сочи, че ефектът е по-скоро обратен. По последните данни в Германия, Япония, Дания, Швейцария и Швеция населението е спестило най-много пари от 1995 година насам.

Причините за това са няколко: 1. ниското ниво на инфлацията оставя повече свободни средства в домакинствата; 2. като цяло населението застарява, което води до по-голям стремеж за спестявания и 3. отрицателните лихви оставят у хората усещане за несигурно бъдеще и невъзможност на централните банкери да се справят с проблеми, които могат да възникнат в бъдеще.

На фона на всичко това банките у нас бележат рекордни печалби.

Към 31 юли печалбата на банките е 909 милиона лева, като тази сума е най-висока откакто съществува статистиката на БНБ. Сумата е с 295 милиона лева повече от същия период на 2015 г. и надвишава с 11 милиона отчетените 898 млн. лв. за цялата 2015 г. Тази печалба е по-висока дори от нивата преди кризисната 2008 година.

Банките имат и рекордно ниво на активите си. Само за месец те са нараснали с 0,8% и са достигнали 89,4 милиарда лева. Собствения капитал на банките е нараснали до 12 милиарда лева, нетния приход е с 37 милиона лева повече.

Прочетете още интересни новини ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.