Какво се случи с банките през май?

къща, лихва, спад

По традиция в последната година се говори за спад на банковите лихви по кредити и депозити. Но през м. май се заговори и за спад на банковите печалби

По традиция в последната година, година и половина, се говори за спад на банковите лихви, както по депозитите, така и по кредитите. Но за разлика от предходните 4 месеца на 2016 година, през м. май има спад и на банковите печалби. Ето малко подробности.

Спад на лихвите по кредитите

Прогнозите на експертите са, че до края на 2016 година средните нива на годишната лихва по кредитите за домакинствата ще паднат до 4-5%. Но тъй като много от банките, с цел да стимулират клиентите си да теглят заем предлагат промоционални лихви, това може да се случи много по-рано.

Какви са били средните лихвени проценти през май?

• По жилищните кредити в лева лихвата се понижава с 0,92 пункта и става 5,03% годишно, а при тези в евро понижението е 0, 68 пункта и годишна лихва от 5,61%.

• При потребителските кредити има леко завишение – 0, 48 пункта в лева, 0, 65 пункта в евро и средната лихва 10% в лева и 7, 35% в евро.

И при двата вида кредити се наблюдава спад на ГПР ( Годишен Процент на Разходите) спрямо май 2015 година, което означава спад на крайната цена на кредита.

Спад на лихвите по депозитите на домакинствата

Продължава тенденцията за понижаване на лихвите по депозити и спестовни сметки. За м. май 2016 год. средните лихви са били 0,97% за левовите спестявания и 0,70% за тези в евро. Спрямо м. април това означава спад с 0,20 пункта в лева и 0,10 пункта в евро.

Леко повишение, около 0,24 пункта, бележат само евровите депозитите за бизнеса.

Спад на банковите печалби

Логично и закономерно се наблюдава и спад на банковите печалби за м. май, в сравнение с април 2016-та, като за май отчетената от банките печалба е 63 милиона лева. Само за сравнение за м. април тя е била 130 милиона.

Спадът се дължи основно на направените през май задължителни вноски във Фонда за гарантиране на влоговете. До миналата година банките бяха задължени да внасят във Фонда 0, 5% от средната стойност на своите гарантирани депозити, но от началото на 2016 година отделяната сума за Фонда зависи не само от размера на депозитите в банката, но и от рисковия профил на институцията. Това доведе до повишаване размера на вноската, за някои банки.

Освен това, до края на годината, банките трябва да внесат 96 милиона лева и в новосъздадения Фонд за преструктуриране. Целта е до 2024 година сумата в този Фонд да стигне 2% от размера на гарантираните депозити у нас.

Въпреки резкия спад, за първите пет месеца на годината банките отчетоха рекордната печалба от 502 милиона лева. Това е с 12% повече от същия период на миналата година.

Запазва се тенденцията за съкращаване на разходите на банките за лихви, като в края на май т.год. те са били 223 милиона лева. Това е наполовина по-малко от същия период на миналата година.

За сметка на това, банките увеличават събраната сума от такси и комисионни с 6%, което прави около 430 милиона лева.


Прочетете още интересни новини ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.