Макар на много голяма част от хората у нас темата за пенсионирането да им се вижда далечна и абстрактна, истината е, че всички ще се пенсионираме.
Пенсионна система в България съществува от 1889 г. В продължение на години тя търпи промени, но последната голяма реформа в нея се случи през 2000 г., в резултат на беше дадено началото на т.нар. тристълбова система на пенсионно осигуряване.
Принципите, на които се базира нашата тристълбова пенсионна система, са разходно-покривен и капиталов. В световен мащаб пенсионните системи също са базирани на един от двата принципа, или на смесен, който е съвкупност от двата.
Същността на разходно-покривния принцип е с осигуровките на работещите да се покриват пенсиите на нетрудоспособните лица. Работейки днес, ние осигуряваме пенсиите на нашите родители, така както нашите пенсии ще бъдат осигурени от работещите ни деца.
Действието на капиталовия принцип се изразява в това лицата в трудоспособна възраст да отделят от възнаграждението си и да инвестират в различни финансови инструменти, които да им носят доходност, така че при достигане на пенсионна възраст да ползват заделените от тях средства с натрупаната допълнителна доходност.
Трите стълба на нашата пенсионна система са изградени на базата на тези два принципа.
Първият стълб е задължителното държавно обществено осигуряване. Във фондовете му постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица. Отговорът на въпроса можем ли да разчитаме само на този стълб, поне към момента, е отрицателен – пример са настоящите пенсионери. Този стълб действа на принципа на разходно-покривната система, т.е. платените осигуровки на работещите се разпределят като пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. За съжаление през годините отношението на работещи спрямо пенсионери намалява и тази негативна тенденция ще продължи да се задълбочава и през следващите години. Това на практика означава, че все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери, което при равни други условия поставя под съмнение дори настоящия размер на пенсиите.
Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на капиталов принцип. Вноските постъпват в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.
Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността – всеки сам избира дали да се осигурява, фонда, в който да се осигурява, вноската, която да прави, и срока, за който да внася. Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения, които могат да намалят с до 10% данъчната основа на доброволно осигуряващите се лица.
За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата.
Счита се, че пенсията от първия стълб (държавната) би могла да осигури около 30% от доходите на всеки, след като се пенсионира (т.е. ще бъде в размер на около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране).
Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени от 1960 г. нататък – би следвало да осигури допълнителни 10-15%, или общо тези два стълба ще осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.
Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) трябва да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти. Очаквайте повече подробности по темата в следващите ни материали.
Статията бе подготвена за Вас с любезното съдействие на експертите на NN България.