Ценност ли са парите?

пари

Парите и времето се прахосват, пропиляват, изразходват се за моментни прищявки и удоволствия.

Мисля, ще се съгласите с това, че парите играят важна роля в нашия живот. Нито един сериозен проект е невъзможно да се реализира без участието на парите.

Затова правилното отношение към парите, изборът на „правилното място“ за тях, е нелека и проста задача. И колкото по-рано я решим, толкова по-добре!

Настоящата статия е за тези, които се стараят да решат тази задача. В нея ще ви разкажем за правилната пропорция на основните ценности и ресурси, или официалните ценности.

Основни и официални ценности

Първата и най-проста, но и най-ефективна крачка при работата със ценностната ни система –да си зададем въпроса: “с какво ВАЖНО се различава от ИСКАМ?“, „отличава ли се ВАЖНО от ДЛЪЖЕН?“ и „какво за мен е ВАЖНО?

Тези въпроси достатъчно бързо отделят ценностите от желанията и задълженията, но запитващият се се сблъсква със следната нелека задача.Той започва да подозира, че не всички ценности са еднакво важни. Верно е, нали? –не всички ценности са „еднакво важни“.

Понякога се опитваме да подреждаме ценностите „по приоритет“, примерно „за мен най-важното е семейството“, или „семейството е по-важно от успеха“, или „свободата е по-важна от здравето“. Това е опасна грешка, която провокира ценностни конфликти вътре в нас и в без това неспокойното ни съзнание. Такава постъпка прилича на ужасния въпрос за малкото дете – „кажи, кого обичаш повече-мама или тати?“

За да избегнем тази грешка, има смисъл да видим пред очите си „метафората на масата“. Ценностите са като краката за масата-предният ляв крак не е по-важен от задния десен /за да е стабилна масата, всичките й крака трябва да са еднакво дълги/. Така е и с нашите ценности-за да „не се клати“ нашия живот, е важно основните ни ценности да са еднакво силни и важни.

С помощта на тази метафора, ние разбираме, че ценностите могат да бъдат различно осъзнати и различно проявени в различните ни зрелости. И започваме да работим над това „масата да не се клати“.

Със следващата си стъпка ние трябва да се справяме с факта, че някои важни неща в живота ни в някакъв смисъл са „окончателни“, тоест те са ценни сами по себе си, а не като трамплин към нещо друго. Те са логично наречени основни ценности. Например тройката „свобода-развитие-творчество“. За друг такива базови ценности могат да са „семейство“ или „красота“, или „здраве“, или „лидерство“.

А други важни неща са „неопределени“, те са „в името на нещо друго“, не толкова „по-важни“, но все пак са ценности. И логично ги наричаме официални или служебни ценности, ресурси.

Най-ярките примери за такива служебни или официални ценности са Парите и Времето. Всеки от нас разбира, че са важни, че са ценни, но все пак-това са ресурси . Тази двойка ценности трябва да е на точното си място в живота ни и да я принудим да работи за нашите базови, основни ценности. Това не се случва от само себе си, не се случва изведнъж, по отношение на тези два ресурса ние обикновенно се намираме в една от двете крайности.

Едната крайност –това е “изтича между пръстите“. Когато човек е със слаба или незряла базова ценностна система, то в неговия живот отсъства „в името на Това“ нещо някъде да инвестира. Парите и времето се прахосват, пропиляват, изразходват се за моментни прищявки и удоволствия.

Втората крайност-това е неосъзнатото поставяне на официалните, служебни ценности,ресурси в статус на базови. Не „парите в името на творчеството и развитието“ , а „парите в името на парите“ . Или още по-лошо-промяна в приоритетите между основните ценности и официалните. Например не „парите в името на творчеството и изкуството“ или “парите в името на здравето и красотата“ , а „творчество в името на парите“ и „красотата и здравето в името на парите“ .

Ако първият вариант създава инфантилни, но като цяло доста безобидни хора /не създават вреда никому, освен на себе си/, вторият вариант-това е един вид „раков тумор“ в човешката личност. Опитът да се поставят парите/или всеки друг бизнес ресурс/ в рамките на базовата ценностна система, живот в режим „пари в името на парите“, води до това, че тази област започва да се разраства, всмуквайки в себе си голяма част от нашия живот и убива развитието на базовите ценности.

Когато реализираме ценностен проект, то той винаги има ограничение и край, дори и с големи суми пари и други ресурси. Докато влизайки в режим „пари заради парите“, то горна граница за този режим не съществува, винаги можете да спечелите повече и повече пари. Но в името на какво?

Нашите препоръки са:

  1. Започнете с разграничението на Важно от Искам и Длъжен.
  2. Замислете се за това, „клати ли се вашата маса“ и „как можете да стабилизирате нейните крака“.
  3. Опишете сами за себе си какви са отношенията ви с Парите, Времето и другите ресурси. Винаги ли имате там „в името на какво“.


Ако тази статия е била интересна и полезна за вас, споделете я с приятел. Вероятно ще е полезна и за него.

Прочетете още любопитни материали ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.