Вижте кои са те!
Защо нищо не ни се получава?
Защото ни пречи шаблонното мислене, което не ни позволява да променим обичайните си навици и поведение.
1. Ние вярваме, че да знаеш и да умееш – това е едно и също нещо.
Когато четем поредната умна книга за това, как да се приближим до идеалното “Аз”, ние си казваме: “Тук няма никакви тайни, аз това го зная и без вас.” На практика тези съвети си работят, просто ние не ги спазваме.
Ние грешим, като си мислим, че “знам” е равнозначно с “умея”.
Например:
Теоретично знаем, че детето трябва да бъде изслушано, за да можем по-лесно да общуваме с него. На практика ни е по-лесно /и по-обичайно/ просто да му изкрещим: “Ще го направиш, защото така ти казах! Ясно?”. В резултат на това ние се чувстваме виновни, връзката с детето ни се влошава и ние се отдалечаваме от образа на съзнателния родител, който искаме да постигнем.
2. Считаме, че имаме още много време.
Това чувство за безвремие провокира отлагането: “Аз ще успея, но някой ден, по-късно”.
В края на краищата самоусъвършенстването – това е реален и истински труд, но е много по-приятно да мечтаем за това, отколкото да го направим.
Глеб Архангелски в книгата си “Time Drive”. Как да успеем да живеем и работим » препоръчва следния метод:
- направете си календар, маркирайте в календара преживените години от раждането си насам и онези, които предполагате, че ще живеете . Преживените години маркирайте с червени хиксчета.
В горната линия – преживените години, в средата – текущата година, отдолу – какво предстои.
След това направете същото за всички дни на текущата година до днес и оттук нататък, всяка вечер зачерквайте всеки изминал ден. Сега можете ясно да видите колко много време си е отишло неусетно и колко ви остава, за да изпълните всичко, което сте си представили на Нова година. Жестоко, но много ефективно нещо, проверено.
3. Мислим, че не ни е нужна система.
Едно от най-вредните убеждения е презрението ни към системата – то е толкова по-силно, колкото системата е по-проста.
Струва ни се, че работи сложно и заслужава специално внимание.
Например: по-лесно е да вярваме в ефикасността на медитацията, която, сякаш на магия, ще облекчи безпокойството ни (но не знаем как да медитираме и никога не сме опитвали), отколкото просто да се насилим и да спрем негативните мисли, които ни навестяват преди да заспим – безкрайните ни размисли по нашите неправилни решения или действия, фантазии за лошите неща, които могат да се случат на нас или на близките ни хора.
4. Надценяваме силата на волята си.
Когато планираме промени, ние си казваме, че ще се справим и разчитаме на нашата воля и самоконтрол. Всъщност ние подценяваме силата на изкушенията, които ни изтласкват от пътя на промяната. Може би просто не можем да се справим, без помощ отвън.
Ние сме склонни да оправдаем отклоненията си от планирания път, като си казваме, че “днес е специален ден”:
- “Днес има рожден ден, което означава, че може да ядем повече”, “Тази седмица имаме много работа, значи може да пропуснем тренировката “. “Този месец много нервнича, така че може да пия по бутилка бира всяка вечер”. И така нататък.
5. Поставяме си нереални цели и срокове.
Това е както със закъснението: когато правим разчет на времето си за пътуване, най-често си представяме идеалната комбинация от стечение на обстоятелствата. Няма да има задръствания, няма да има опашки в магазина.
“Ние планираме да живеем в един идеален свят, където всеки ще ни остави на спокойствие, за да можем да се концентрираме изцяло върху работата си”, пишат Голдсмит и Рейтер. Разбира се, в действителност това не се получава точно така, а провалените ни планове водят до разочарования и загуба на интерес към поставената цел.
6. Надяваме се на внезапно просветление.
Често се надяваме, че в бъдеще ще станем такива, каквито се виждаме в мечтите си, едва ли не с магическа пръчка. Това ще се случи на фона на внезапно просветление, което ще даде енергия и дух на промяната. Как ще се случи това – някакъв необикновен семинар, пътешествие, йога – всеки си има свой собствен начин. Това обаче почти никога не се случва.
Бъдещето е това, което правим днес.
7. Боим се да се променим, защото “тогава няма да сме себе си”.
Нас ни учат да се приемаме такива, каквито сме. И това е правилно. Но това не означава, че трябва да бягаме от промените, които ни водят към по-добро, като от огън. Ако залепим етикет върху себе си “това не съм аз” или “Аз съм такъв”, то никога няма да се променим към по-добро.
8. Мислим, че като постигнем целите си, можем да се успокоим.
Масовата култура ни внушава злонамерена мисъл: “Ще бъда щастлив, когато …”. Внушават ни вяра в това, че щастието е неподвижна финална цел, до която може да се доберем, когато получим повишение в работата; когато си купим тази къща/апартамент/кола; когато срещнем такъв партньор, какъвто искаме във фантазиите си.
В действителност, когато постигнем това, което искаме, ние трябва да продължим да работим. След като отслабнем веднъж, няма да задържим добрата си форма, ако започнем отново да ядем всичко и по много.
9. Недооценяваме влиянието на средата.
“Ние живеем в едно общество, където хората невероятно трудно постигат това, което искат, трудно им е дори да повярват, че това е възможно и че всеки от нас има право на това. Повечето от нас не сме имали нито такава възможност, нито подкрепа. Не сме постигнали това, което сме искали и обвинихме за това обстоятелствата (“суровата реалност”), а някои – самите себе си. С други думи, чувствата ни към нашия собствен успех са противоречиви”, пише Барбара Шер в книгата “Да мечтаеш не е вредно”.
Най-лесният начин да се научите да постигате целите си, е като живеете сред хора, които са отворени за новото, които не се страхуват да изследват света и ви провокират да правите същото. Пътят възниква под краката на ходещите . Ние самите сме в състояние да станем добър пример за някой друг.
Прочетете още полезни съвети ТУК.